Зеки Малунски e роден в България, но може да бъде определен като гражданин на света. Професионален пътешественик и любител фотограф. Обиколил е над 60 държави и 500 града по света. Стъпил е на 6 континента, въпрос на време е да стигне и до Антарктида. Печелил е 6 пъти конкурса “Пътепис на месеца” на “National Geographic България”.
Работи в МВР и е хоноруван преподавател по програмни езици и бази данни във Факултета „Компютърни системи и технологии” към Техническия университет в София. Има свой сайт www.malunski.com, в който може да се видят снимки от многобройните му пътешествия.
А това е неговият разказ от Оман, който той подготви специално за вестник „Стандарт”.
Статията може да прочетете и на www.standartnews.com.
Родината на Синдбад Мореплавателя пази чара на Ориента, няма небостъргачи и натрапчив лукс, но хората живеят модерно
Оман е оазисът на арабския свят
Тук жените са със същите права като мъжете, образованието и здравеопазването са безплатни, а петролът прави богати всички.
Трябва да си посетил повече арабски държави, за да усетиш колко е различен Оман. Родината на Синбад Мореплавателя е една модерна и развиваща се страна, която се намира до нефтените гиганти, но успява да запази своята самобитност и достойнство. И това е така не само защото е най-старата независима държава на Арабския полуостров и с хилядолетна история, а защото хората, които живеят в нея вярват, че за да оцелее едно общество, моралът трябва да бъде определяща част от неговото съществуване.
За разлика от другите нефтени държави Оман не инвестира парите от петрола в небостъргачи и луксозен живот, а в инфраструктура, образование, култура и здравеопазване. Голямата заслуга е на султан Кабус ибн Саид, който по своята политика напомня на европейските просветени монарси от 18 век. Когато идва на власт през 1970 г. английският възпитаник е само на 30 години, а страната е раздирана от бунтове, предизвикани от управлението на неговия баща и 30-годишната международна изолация на страната.
Днес Оман е една от най-проспериращите държави в региона, по които започват да се равняват дори Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар.
Отличниците учат в чужбина за държавна сметка
Султан Кабус ибн Саид смята, че природните богатства трябва да бъдат споделени с народа като всеки поданик трябва да получи някаква част. Затова парите от петрола се влагат в строежи на модерни болници, училища, университети и пътища, които достигат до всяка точка на страната. Но първото нещо, което прави султанът е да поиска сериозна промяна в образованието. То става безплатно и достъпно както за момчета, така и за момичетата. За няколко десетилетия броят на началните училища от 30 нараства на 300. Открити са десетки средни училища и колежи, които имат съвместни програми с престижни европейски учебни заведения. Променя се начинът, по който хората се образоват. Децата вече не ги карат да стоят затворени в класните стаи и да зубрят само Корана, а нагледно изучават история, химия, физика и биология в новоизградените природонаучни и исторически музеи.
През 1985 в столицата Маскат е основан университет, в който студентите изучават хуманитарни специалности, медицина, природоматематически науки, икономика, аграрни и педагогически науки. Оманците обаче могат да продължат образованието си във всеки университет по света и то на държавна издръжка. Всеки ученик при завършването си според успеха получава точки като максимумът е 100. Ако получиш от 90 до 100 точки, можеш да избираш всеки престижен университет от ранга на Кеймбридж, Харвард, Оксфорд, като държавата поема цялото ти обучение. Получавайки от 80 до 90 точки, можеш да избереш учебно заведение в страните от арабския полуостров, а ако са по-малко, можеш да избираш специалности от Маскатския университет, който става се по-предпочитан от младите хора от арабските страни.
Изключително развито и модерно е здравеопазването, което също е безплатно.
Специалистите и там не стигат и се наемат допълнително лекари от Индия, но само от най-престижните университети, защото гарантират добра подготовка.
Султанът дава равни политически права на мъжете и жените. Дамите могат да участват в избори, да гласуват и да бъдат избирани. Няма политически партии, въведена е абсолютна монархия, но хората получават достъп до властта и управлението. В правителството, което е пряко подчинено на султана, влизат не само членове на фамилията му, а предимно хора от народа, които са образовани и доказани професионалисти. Сред министрите има и жени. Нежният пол е пробил и по високите етажи на банките и финансовите институции.
Когато пътуваш в Оман никъде не се сблъскваш с това натрапчиво разделение на жени и мъже, както е другите арабски страни. Автобусите и влаковете не са сепарирани. Дамите се движат сами, свободно, пазаруват, карат коли. Рядко са забрадени напълно, а обикновено косите им са прибрани с големи цветни шалове. Жените работят в заведенията, банките, офисите. В Катар и Дубай, например, местните не работят, ако видиш работеща жена, то тя със сигурност е чужденка.
Има квота за работещите чужденци
В Оман местното население работи, за разлика от останалите петролни държави, където се трудят предимно гастарбайтери. В султаната с работни права са 500 000 чужденци, предимно индийци и пакистанци. Има квота, която не се превишава, за да има работа за местните. В сравнение с оманците, чужденците получат по-ниски заплати, но имат много права като това да пребивават в Оман със семействата си. Членовете на фамилията получават здравна застраховка, настаняване в безплатна квартира и достъп до безплатно образование за децата. Чужда работна сила се използва в туризма, сферата на услугите и в здравеопазването. Заплатите на чужденците им позволят да живеят добре и да спестяват. Само индийците изнасят в родината си годишно 30 млрд. евро.
В петролната индустрия работят предимно американци, англичани и французи. Също така като повечето страни имат недостиг на кадри в IT сектора, като се наемат специалисти от Индия. В земеделието и рибарството също има доста чужденци. Оман изнася фурми, екзотични плодове и риба. 80 на сто от улова се изнася, което е около 100 хиляди тона годишно. Също така изнасят естествени и изкуствени перли, главно за Индия.
Хората като цяло не са много богати, но няма и бедни. Те не лентяйстват, а работят и затова страната се развива. Мисленето им е различно.
Законът разрешава многоженството, както и в останалите султанати. Но е твърде строг към мъжете и повелява абсолютно равностойни грижи за всяка съпруга. Султанът е издал закон, че ако имаш две жени, каквото купиш на едната, трябва автоматично да купиш и на другата. Иначе ощетената има право да се обърне към съда и да те осъдят, дори и за една допълнително купена възглавница. Повечето семейства са традиционни с по една жена и с до три деца най-много.
Първата опера на Арабския полуостров
Султанът на Оман не пести средства и за култура. По негова идея се изгражда първата опера на Арабския полуостров.
Великолепният комплекс Royal Opera House Muscat е открит на 12 октомври 2011 г. с постановката на „Турандот” от Джакомо Пучини. Режисьор на спектакъла е легендарният Франко Дзефирели, а диригент на оркестъра на „Арена ди Верона” e знаменитият Пласидо Доминго, който има ангажименти за още няколко оперни постановки. Уникалният архитектурен комплекс Royal Opera House Muscat е разположен на 80 хиляди кв.м., а основната зала е за 1100 души. Половината от цялата площ е заета от великолепни градини.
В Оман се слуша всякаква музика, има нощен живот и хората се забавляват, но алкохол не се пие на публични места.
В интернет няма цензура, можеш да отвориш всеки сайт, а медиите имат относителна свобода. В страната има десетки медии, в това число няколко ежедневника на арабски и английски език. В страната има закон за печата, който позволява на правителството да осъществява цензура. Но журналистите от вестник “Times of Oman” и неговото електронно издание правят много задълбочени анализи и свободно критикуват някои неуспехи на правителството или определени политики, разбира се, не и султана. През 2007 г. е открита и първата частна радиостанция.
Султанът се слави със своята либералност, но е вярващ и затова стори една от най-големите джамии в света, която носи неговото име. Построена е през 1995-2001 година в ислямски стил. Основното минаре е с височина 90 м, а главната молитвена зала има размери 74,4 x 74,4 м и побира 20 хиляди души. В нея има огромен златен полилей и килим, който тежи 23 тона, изтъкан е ръчно от 600 индийки. В момента в Абу Даби се прави също такъв килим, но 1 тон по-тежък и съответно по-тежък полилей.
Прекрасни паркове сред море от червен пясък
Когато пътуваш из страната имаш чувството, че си на Марс – пустиня, червен пясък и скалисти планини. В Оман обаче има десетки паркове и оазиси, за които се полагат изключителни грижи, включително и капково напояване. Озеленени и осветени са улиците, дори пътищата, които са повече от 100 км и свързват отделните части на Маскат. В парковете има много красиви статуи, но те не са на султана, а представляват модерни инсталации или скулптури. В градовете няма да видиш небостъргачи, за разлика от Дубай, Катар и ОАЕ. Всички нови сгради се съчетават с обстановката, с традиционния стил в архитектурата.
Оман има хиляди километри плажове с палми, прекрасни курорти, архитектура и история, които тепърва ще превръщат страната в туристическа дестинация. Много са и легендите като тази за това, че Синбад Мореплавателя е роден в град Сохар. Смята се, че в Оман е погребан Йов и че тези земи са били под управлението на Савската царица, която била мъдра колкото Соломон. За легендарната владетелка разказва не само Библията, но и Коранът. В Стария завет пише, че тя е била завладяна от мъдростта на Соломон и от щастието в царството му. Според легендите той също не остава безразличен и потомците на техния син Менелик стават царе на Абисиния.
В Оман се намира вторият по-големина Гранд Каньон, след този в САЩ. Страната е известна с най-строгите си закони за защита на околната среда, което е особено важно, тъй като основното производство е добив на петрол.
Владетелят реформатор няма наследник
За близо половин век управление султан Кабус ибн Саид превръща Оман в синоним на богатство и благоденствие. Предишната си изостаналост страната преодолява благодарение на петрола и на реформите, проведени от модерния и амбициозен монарх. Роденият през 1940 г. султан Кабус ибн Саид е осмият поред владетел от династията Ал Бусайди. Той получава основно образование в родния си град Салалах, след което учи в Индия и Англия. Завършил е Кралската военна академия в Сандхърст и има почетен британски чин генерал. След военната си служба е изучавал местното самоуправление в Англия, а по-късно се е завърнал в родината си, за да учи ислям и историята на Оман.
Баща му султан Саид бин Таймур управлява от 1932 до 1970 г., но съвсем не бил привърженик на прогреса. Твърди се, че по негово време били забранени радиоапаратите, та дори и носенето на слънчеви очила. Това се променя с идването на власт на Кабус бин Саид. С помощта на британците, той сваля от престола своя баща и поставя началото на сериозни промени. С постъпленията от продажбите на петрол, чийто добив в Оман започва през 1960-те години, новият султан започнал да модернизира страната. Макар да е абсолютна монархия решенията се взимат след постигането на консенсус с представители на различните провинции, селища и племена.
Всички се надяват, че султанът ще управлява още дълго време. Когато се разболява от рак и е на лечение, всички оманци са искрено притеснени за него, защото оценяват какво той прави за народа си, а и виждат каква е ситуацията в другите страни в региона. Султанът няма деца и за местните хора е важно кой ще го наследи на трона. От следващия монарх се очаква да продължи тази политическа стабилност, която гарантира ниска, почти нулева престъпност, религиозна толерантност, културен и икономическия възход чрез разумно използване на средствата от петрола за инвестиции.