FLV – an architectural masterpiece and an unfulfilled dream


Като всяко дете и аз имах мечта за това какъв искам да стана като порасна. Но още от малък не съм се задоволявал с малко и имах две мечти. Едната беше да стана архитект. Дори изработвах къщички от картон. Животът обаче ме отведе другаде – избрах си друга професия, а мечтата за архитект дори бе забравена. После работата ми стана отговорна и натоварена, а ангажиментите много. Една вечер, борейки се с казусите в главата ми, от една страна и възглавницата за сън от друга, за да се приспя си мечтаех какво бих правил, ако евентуално следващия уикенд съм свободен и изведнъж спомена за картонените къщички изплува. Казах си, това ще да е – ще си остана уикенда в къщи, ще се усамотя и ще релаксирам, майсторейки една картонена къщичка. Уви такъв уикенд така и не дойде.
Подсъзнателно мечтата винаги е работела, тъй като когато преди години започнах да обикалям света, кръстосвайки градовете, най-много внимание обръщах на сградите. Винаги гледах, снимах и се наслаждавах на сградите в стил ренесанс, готика, барок, рококо и класицизъм, а сградите в стил модернизъм просто подминавах. Стоманата, бетона и стъклото винаги са ми се стрували прекалено студени.
И така до преди броени дни, когато по препоръка на един приятел отидох да разгледам фондацията на Луи Вюитон и по-специално сградата. Тонове стъкло, стомана, бетон и дърво. С една дума модернизъм, но АРХИТЕКТУРЕН ШЕДьОВЪР, който промени чувствата ми към медоренизма. Този шедьовър на архитектурата и дизайна не само ме върна към спомена за детската мечта, но ме накара и да ви разкажа повече за сградата, а не както обикновено да кача една галерия със снимки и толкова.

FLV – така накратко наричат французите Fondation Louis Vuitton, чиято сграда изглежда като стъклена платноходка. FLV е Музей за съвременно изкуство, както и място за специални изложби и ексклузивни събития. Архитект е световноизвестният Франк Гери, а човекът, осигурил финансирането, е най-богатият французин – Бернар Арно.
Ето малко цифри, за да добиете представа за големината на сградата:

– 13 500 кв.м. покривна площ от 12 стъклени платна;
– 19 000 листа Ductal (вид бял стоманобетон);
– 7 000 кв.м. общо използваема площ;
– 3 850 кв.м. музейно пространство;
– 11 изложбени галерии;
– 360 – 1 000 места в залата.

При строежа Франк Гери е ръководил 100 инженери, а 3000 работници са се трудили върху шедьовъра. Първоначалната му стойност е била 100 милиона евро, но е била надхвърлена и достигнала 130 милиона. Октомври 2014 г. при откриването на Луи Вюитон (музея, а не нова чанта 🙂 ), Бернар Арно, президент и изпълнителен директор на компанията „Луи Вюитон Мойе Хенеси” дарява сградата на град Париж за срок от 50 години.
Сградата използва изобретателни решения, които задоволяват изискванията и на най-капризните и бдителни пазители на околната среда. Все пак FLV e издигната в Булонския лес. Използван е и специален подход, целящ намаляването на екологичния отзвук с повишено внимание към флората, фауната и звуковия пейзаж в парка. Дъждовната вода се събира в контейнери, за да се пречисти и използва за миене на фасадните плоскости. Четирите автобусчета, осигуряващи връзката между Фондацията и центъра на Париж използват електрическа енергия. В екологичната кауза на проекта са включени и подпочвените води, чиято температура в тази част на града е 13 градуса. Те значително намаляват разходите по отоплението на сградата, без да оказват влияние върху парниковия ефект на мегаполиса.
Ако за всеки друг музей бих използвал дъждовен ден за посещението си, то за FLV чаках слънчев ден. Така ми бе и заръчано.
Интересното на дизайна е, че той сякаш прегръща всичко наоколо, а не се опитва да му контрастира. Например небостъргачите на La Défense през отворите на FLV изглеждат като картина на стената:

Стъклените платна със своите отражения се превръщат в част от пейзажа:

Когато влязох веднага се отправих към терасите, от където се откриват невероятни гледки към града. След това потънах в музея и отделих време на галериите. Разбира се, една от терасите открива гледка към Айфеловата кула:

От една и съща тераса, освен La Défense на преден план се вижда и Jardin d’Acclimatation, увеселителения парк, чието посещение е включено в цената на билета за Fondation Louis Vuitton:

Ето няколко снимки и на самите балкони:




Гледката към небето от балконите също е интересна 🙂




Когато разглеждате галериите незабравяйте да погледнете към тавана:

На първия етаж има инсталация, наречена Контакти, която стана любимата ми. Една от най-добрите, които съм виждал в последно време. Тя комбинира оптика и възприятие. Дори само тази инсталация да видите си заслужава цялото посещението на FLV:

Пред FLV има и фонтан, чиито води обикалят част от сградата и допринасят за увеличаване на ефекта от инсталацията Контакти, а отраженията в него предизвикват възгласа “Уау”:



Накрая не ми се тръгваше, но… Ето последен поглед към FLV:




Ако не сте се наситили може да погледнете и галерията, където има още снимки.

 

Next post Maria Beverino
image/svg+xml

Menu

Follow me

My Instagram